Реки и сто слънца….

Реки и сто слънца….

Тичат в мен реки и сто слънца,

вятърът ми пее във косите,

източната звездна равнина,

крие в шепи огнени следите.

Там намерих някога смъртта,

в търсене на твоята посока,

водеше ме само любовта,

също вяра чиста и дълбока.

Дълга беше нашата игра -

танц вълшебен скитащ сред тревите,

в моята усмихната душа,

пътя за завръщането скрит е.

Няма я предишната тъга,

всички знаци сочат все към Рая,

ще преборим смъртната тъма,

пак свободни ще летим в безкрая.

Просто слушай нежния ми зов,

в ритъм със изтичащото време,

пътя ни разлистено-суров,

болката ти с устрем ще отнеме.

Ще разперим силните крила,

пак ще бъде наша синевата,

новите космични правила,

ще запазят вечна светлината.

04.07.2017г.

Елица

*****