Не бях подготвена...

Не бях подготвена...

Не бях подготвена да ми се случиш,

забравила съм много е далеч,

безвремието и едно обичане

и пламъка на общата ни свещ.

Прегърнах те безмълвна и разлистена,

сред думите ти скитах със душа,

почувствах се вълшебна и пречистена,

намерена след хиляди лета.

А после тръгнах тихичко по пътя си,

към твоето заключено сърце,

преглътнала в дълбокото въпросите,

аз вяра скрих във синьото небе.

Вървя така магична сред сезоните,

във източната звездна равнина,

войникът в мене спазва пак законите,

за да превърне всичко в светлина.

А ти ще дойдеш пясъкът когато

в часовника докрайно изтече,

изпращайки задъханото лято,

ще се пресрещнат нашите ръце.

Очаква ни нелека работа –

с търпение и вяра в чудеса

ще пренапишем вятърно съдбата си

разперили невидими крила.

09.07.2017г.

Елица

*****