Някой ден...

Някой ден…

Слънце златно грее вътре в мен

птичи песни носят се в простора

тичам във изгряващия ден

вглеждам се в забързаните хора.

Моята усмивка е небе

а ръцете ми крила вековни

пази ме безкрайното море

в крачките ми вятърно съдбовни.

Зная да обичам до безкрай

да танцувам нежна във росата

прави ме щастлива месец май

докато ми шепне с глас тревата.

Давам ти от моята душа

да те пази в бурите далечни

само в нея грее светлина

за копнежите ти странно вечни.

Все така безмилостно върви

следвай начертаната посока

някой ден при мене се върни

със любов красива и дълбока.

31.05.2016г.

Елица

                               *****