Powered By Blogger

събота, 7 май 2016 г.

Тихо, тихо само слушай...



Тази нощ...

Странно нежна е тревата - топъл жив килим,
да затворим ний очите и да помълчим.
Аз на твоето рамо склоних глава,
ти кажи ми Обичам но без слова.

Тихо в мрака ще се срещнат нашите ръце,
ще докосна само с устни твоето лице
и ще слязат тогава звездите в нас,
нека всичко да кажем без звук без глас.

Тази нощ, тази нощ,
само наша, наша тя е,
ще я помним ний до края. (х2)

Аз рисувам с устните, мен рисуваш ти,
от любов тревите светлина трепти.
Светлина край нас трепти, праща я любов,
да, да светлина, да, да, от любов.

Пазят ли тревите още нашите следи,
има ли звезди в очите, както и преди.
Все така те докосвам аз без слова,
все така те обичам, помни това.

<3
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар