Изгубения рай…
не ме вини че трябва да ни върна там
от хиляди лета аз все се боря
а Бог следи вълшебния си блян
към вечността вратите да отворя
спомни си за красивите скали
и тихите простори устремени
понякога от слънцето вали
а мислите ни в облаци са спрели
живеем до една река
от другата страна е морско синьо
летим сред необятна светлина
и стъпките ни носят се щастливо
а пясъкът разказва за преди
за страст гореща в звездното пропила
пенливите ни вятърни следи
са знак за обич нежността спасила
вървях до теб през бури и мъгли
докато този бряг открихме двама
останаха там нашите очи
в една любов красива и голяма
аз спомените нося вътре в мен
не мога да забравя и да искам
света ми от дъга е оцветен
историята в нея аз дописвам
ще ти разказвам тихо до безкрай
а ти ще следваш нашата пътека
обратно към изгубения рай
на общата съдба нелека
10.05.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар