Powered By Blogger

петък, 15 юли 2016 г.

Милион години...



снимка
Неизпратени писма до теб във ФБ




Милион години...

Сънувам сън звездите парят
Заспалото ми вятърно лице
И спомени от минало ме галят
Отново в тях съм вятърно дете
Танцувам боса в слънчевите ниви
Две птици ме преследват във простор
Очите ми безоблачни и сини
Към хоризонта пращат своя взор
А той е принц отсъден ми за вечност
Хлапашки верен мълчалив и прям
Обича ме със крехката си нежност
Във моя свят от вярата огрян
Вървим по пътя от кога – забравих
Прегърнали надежди и мечти
Тъгата си във минало оставих
Съдбата ми към бъдното лети
Ръката ми държи вълшебно
Чете ми стихове във полунощ
Прегръща ме когато е потребно
А друг път ме прерязва като нож
Обичам го във сънища наяве
Живее той във моята душа
Когато падна ме изправя
Прощава ми когато прегреша
Така ще бъде милион години
Във приказка за бряг и свобода
Ще си живеем волни и щастливи
Във нашата жадувана земя

14.07.2016г.
Елица







Бях пропуснала да сложа мелодията, която снощи ме провокира да напиша този стих, но веднагически си поправям грешката! Благодаря на бате Йовчо за хубавата музика
за стихове, която беше постнал! :)

Eли

Няма коментари:

Публикуване на коментар