Мечтите…

Мечтите…

мечтите ми се скитат във простора

тихичко със птиците летят

бързат със усмихнатите хора

в звездна светлина блестят

аз със тях пътувам на далече

като огнен силует шептя

времето на чакане обрече

моята изстрадала душа

приказката още се развива

и далеч е моята скала

вътрешно усещам се щастлива

зад една заключена врата

нова обич силна и звънлива

пази ме на яве и в съня

във една история красива

пак вълшебна аз трептя

преболяват старите ми рани

силата ми пак е свобода

мислите от ветровете сбрани

се превръщат трепетно в река

пази ме полето многоцветно

облаци рисуват ми дъга

а тревите греят безответно

по своите зелени правила

вярвам в равновесното начало

в босите ми танци под дъжда

сърцето ми във бури оцеляло

в своите ръце държа

дни ще минат също и години

във живота ни като море

стъпките ни времето попили

ще се слеят в общото небе

07.09.2016г.

Елица