Прошепнато...
Косите ми посипват
тишина
В такива мигове съм
просто бяла
Измислена във сънища
вървя
Сред бури и копнежи
оцеляла
Един орел ме следва от
далеч
Поглъща ме със своята
зеница
Земята свети – тя е
втори дом
На моята душа – звездица
Небесното в прегръдка ме
пое
И облаци мечтите ми
спасиха
В едно красиво източно
море
Следите ми от бурите се
скриха
Епилог
Люлее ме във своите ръце
Вълшебна птица радост и
безвремие
А малкото ми влюбено
сърце
Шепти на вятъра в
магично откровение
27.09.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар