Двамата сме вечното начало…
тихо е във малката ми стая
и в една прегръдка аз горя
време ми е вече да призная
че съм най-щастлива във света
любовта обгръща ме със длани
сипе огън в моите очи
в чувствата от минало приспани
моята душа лети
той е птица рицар и награда
хиляди изписани слова
с него се усещам млада
от небето късче синева
двамата сме вечното начало
вятър и магическа река
сигурна до силното му рамо
към безкрая лекичко тека
бурите останаха далече
истината златна ни огря
една надежда слънцето облече
на моята раздиплена снага
следваме едничката посока
пазим я във нощи и във дни
до една скала висока
още тлеят нашите следи
любовта завръща се полека
и звънлива спира вътре в нас
после по избраната пътека
ни повежда с приказен компас
07.09.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар