Powered By Blogger

петък, 30 септември 2016 г.

Края на септември...



Нямам сили за думи…
Музиката е достатъчна…
Но пак се подреди нещо...
Оставям го, като послепис на Сара Маклоклан...

Ели (повалена от някакъв вирус и не само от това)
30.09.2016г.


*****


А ние ще летим навеки…

Безброй вълшебни тайни крия
те трепкат тихо в моята душа
аз зная че съм звездна орисия
за твоите изстрадали крила.

Но днес съм тъжна плача и преплитам
безкрайната си сила с слабостта
в далечен свят във мислите се скитам
във него се завръща радостта.

Ти просто дишай думите попивай
и спазвай всички равновесни правила
с невидимата обич се завивай
когато те споходи тъмнина.

Обичам те но също ми е страшно
при близостта ни – кладите горят
но зная че единствено е важно
душите ни в една да се вклинят.

Ще извървим вселенските пътеки
спасение ще има за света
а ние ще летим навеки
във нашата космична равнина.

30.09.2016г.
Елица



Няма коментари:

Публикуване на коментар