Красиви са душите ни раними…

Красиви са душите ни раними…

текат минути дни години

променяме се времето лети

а облаци мечтите ни спасили

запазват с вяра нашите следи

търпението носим в шепи

към дребните измислени неща

доверие не даваме на всеки

копнеейки небесна синева

надеждата е нашето начало

а любовта е тихия безкрай

на рамото ни слънцето поспряло

разказва за изгубения Рай

събираме във кошницата грешки

а после ги подреждаме във стих

във профила ни вятърно лудешки

се скита огъня ни неделим

пространството ни прави смели

в приятелството срещаме дъги

вълшебни сме сред бури оцелели

и водим битки с тежките тъми

красиви са душите ни раними

в тях скътали сме спомени тъга

във техните лъчи любими

е съхранен ключа за Вечността

14.09.2016г.

Елица

NOTE: Стихото е провокирано от една публикация на Дан Исто (Поетични думи) във Фейсбук. Преди дни с публикацията ми за Мерил Стрийп при него се е родило едно стихотворение, а днес това пък се роди в отговор на неговите поетични размисли. Имаме неистова потребност от радост в дните. Лично мен ми действа позитивно и разтоварващо обмяната на мисли с приятели в стихотворна форма и как се провокираме едни-други да пишем още и още. Днес ми беше тежък ден. Произнесох тежка присъда. Не ми се беше случвало скоро. След малко ме чака второ произнасяне. Радвам се, обаче, че в пролуката между двете натоварени дейности успях да се разтоваря изписвайки горните думи – днешното послание на Вселената.

Ели