Моята звезда…
грее тихо моята звезда
равнината кротко осветява
спазва всички древни правила
обичта космическа раздава
птиците я следват със крила
бурите притихват от дъха и
във една магическа страна
защитен сред вятър е духа и
тя по пътя пламенна върви
вярва в любовта и синевата
с вечен огън сребърна блести
и превръща в радост тишината
пази във очите си небе
пее песни в приказна тоналност
а усмивката и като на дете
съхранява мигове сакралност
тайно я сънувай във нощта
в дните проектирай я със мисли
ще я срещнеш някога в дъжда
сред следи безкрайни и лъчисти
12.09.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар