Една любов навеки...
Аз все сънувам нашето море
и оня бряг прекрасен и далечен,
красивото наситено небе,
прибрало в себе си копнежа вечен.
Развяла съм неистово коси,
скалата горда тихо се издига,
а слънцето по-истинско блести,
сред вятъра пречистено се скита.
Различен си - във профил и в анфас,
усмивката ти грее като огън,
едно дълбоко чувство вътре в нас,
в безвремие се стрелва като вопъл.
Не ме докосваш. Само ме мълчиш.
Разбрал докрай безбройните ми тайни.
Усещам те. У мене пак трептиш
и търсиш дълбините ми омайни.
Свободни сме. Във други светове
нозете ни изграждат пак пътеки
и само вътре в моето сърце
оставаш ти – една любов навеки.
27.10.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар