Небесен мост...

Небесен мост…

Клепачите потрепват, пак вали

и капките във мене се събират,

а твоите усмихнати следи,

със утрото пречистени умират.

Оставаш там далеч – в реалността,

ръце различни нямо те обгръщат,

а аз се будя с първата зора,

сакрални стъпки бавно ме завръщат.

Остава като нишка любовта -

небесен мост над двете ни планети

и в търсене на бряг и светлина,

се скитаме по своите пътеки,

защото знаем – дойде ли нощта,

отново ще се слеем без остатък

и общата ни звездна тишина,

ще съхрани съдбата ни оттатък.

24.01.2018г.

Елица

*****