Земен водовърт...

Земен водовърт...

Виновна пак е самотата,

вибрираме с протегнати ръце,

бездумно тегнат правилата,

над нашто вятърно сърце.

Преглъщам те на ситни глътки,

а после те сънувам със крила,

от твоите далечни стъпки,

дочувам екот във нощта.

Душата ми пак приютяваш,

политаме преплетени така,

а после тихо се смаляваш,

оставяйки ме пак сама.

На утрото се уповавам

и следвам своя звезден път,

но знай – докрай ще те спасявам,

във този земен водовърт.

20.01.2018г.

                                      Елица

*****