Powered By Blogger

понеделник, 8 януари 2018 г.

Пак ще греят нашите криле...




Пак ще греят нашите криле...

Изтича времето, тъгата се смалява,
угасва моя светъл слънчев ден,
една мечта в безкрая оцелява
и знам ще се завърне вътре в мен.

Далече си, не те достигам още,
размахваш шапка пълна със звезди
огряваш пак безсънните ми нощи
и тихичко ми шепнеш за преди.

Забравила съм. Беше тъй отдавна
във други непознати светове,
една красива спретната ограда,
косите ми в различни цветове.

Ще се завърнем. Има в мене вяра,
че пак ще греят нашите криле,
една любов сред бури оцеляла,
ще е посока в синьото небе.

08.01.2018г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар