Само мен…
Ти можеш да обичаш само мен –
безмълвно, като птица, като вечност
и винаги в изгряващия ден,
те пази мойта тъй далечна нежност.
Сурова е съдбата знам това,
постави ни в различни точки,
в жестоките наземни правила,
душите ни удавят свойте вопли.
Ще извървим пътеките докрай,
по-силни ще излезем най-накрая,
прегърнали изгубения рай,
ще се стопим във трепетна омая.
23.01.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар