Нежност….
Планетите, звездите, всичко
без тебе ми изглеждат страшно пусти
едно усещане за вечност,
когато теб те няма ме напуска.
И скитам като вятърна комета
във коридора тъмен на съдбата
със вярата от теб назаем взета
аз търся да запаля светлината.
Откривам я, когато те пресрещна
и всичко в миг потъва в страшно синьо
една огромна вятърна надежда
в безкрая се понася пак щастливо.
И ставам песен, огън и посока,
последната ти мисъл всяка вечер
една любов безбрежна и дълбока
ме съхранява силна с много нежност.
21.01.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар