Влюбени...

Влюбени…

                 „Влюби се небето във земята“

                   Ваня Акъллиева

Сребристи капки дъжд валят,

небето пак е уморено,

сълзите му без глас шептят,

едно мечтание стаено.

Целува с трепет то земята,

помага и да се разлисти,

търкаля нежно по тревата,

то свойте мисли тъй лъчисти.

Разказва и за свят далечен –

вълшебна вятърна безбрежност,

а в неговия пламък нежен

е скрит ключа за всяка вечност.

Бездумно слуша го земята,

мечтите си в пръстта събира,

а после слага в семената,

една надежда тъй щастлива.

Небето влюбено копнее

и пее свойта звездна песен,

любимата си то люлее

от зима чак до късна есен.

Така редят се куп години

в космично цветно огледало,

във две души така красиви,

едно безвремие е спряло.

25.01.2018г.

Елица

*****