Финалната ни права...

Финалната ни права…

Не мога да забравя и да искам,

пулсира като огън вътре в мен,

причината Да бъда - в теб съзирам,

и тъй е всеки преминаващ ден.

Понякога е просто нетърпимо,

неистово в дълбокото боли,

раздиращо, но също и любимо,

сред купища забравени мечти.

Така ще е – привикнала съм вече,

да бъдеш звезден трепет, зов и лек,

надеждата на чакане обрече,

един копнеж във всеки следващ век.

Но вече е финалната ни права,

спринтираме към други светове,

от вечната ни вятърна жарава

ще се стопим във синьото небе.

В безвремие отново оцелели,

ще се разперят нашите криле,

космичните невидими предели

ще нарисуват общото сърце.

30.05.2017г.

Елица

*****