Powered By Blogger

четвъртък, 1 март 2018 г.

Да сме вечни...





Да сме вечни…

Пулсира в мен една любов,
написана във старо време
и нейния изгарящ зов,
отхвърля всяко тежко бреме.
Със нея грея и раста,
във нощите съм бяла птица,
без глас със мисли все зова,
душата му – една петица.
Живее той - накрай света -
немирен и премигващ вятър,
той пази моята съдба,
в космичния небесен шатър.
Споделям с него радостта,
да дишам в земната матрица,
делим със него тленността,
в една божествена зеница.
Накрая двама ще вървим,
в забравени земи далечни,
един копнеж неуловим
ще се досбъдне. Да сме вечни.
 
01.03.2018г.
Елица



*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар