На пръсти...

На пръсти…

Аз идвам тихичко на пръсти в твоя сън,

рисувам ти окръжности и бури,

а после се превръщам в светъл звън,

загърбила страдания и хули.

Увличам те във моя страстен танц,

попиваш ме с очи като жигосан,

предаваш се на тайната ми власт

и влюбено мълвиш пак омагьосан.

Подаваш ми монета за късмет,

а аз ти давам стръкче моя нежност,

а после във безименен дует,

се стрелваме към звездната ни вечност.

Така сме вече милион лета -

във нощите съм твоята светица,

когато ни застигне утринта,

далеч оставам. Вятърна свещица.

Пазител ни е огнен любовта,

извираща от общото ни цяло

и знам че ще пребъдем във света

за нас отдавна времето е спряло.

13.03.2018г.

Елица

*****