Powered By Blogger

вторник, 13 март 2018 г.

Залез...




Залез…

Залязва този дъжд шептящ във мен,
превръща се във спомен и надежда,
а моя път докрай осъществен,
към други измерения отвежда.

Превръщам се отново във звезда,
забравената роба пак обличам,
отключила вълшебната врата,
аз пак със тебе вятърна отлитам.

Посреща ни притихналия дом,
там миналото пази свойте тайни,
отронва се от мене като стон,
един копнеж сред мислите сияйни.

Обгръщаш ме със своите криле,
потъваш във трептящата ми нежност,
усещам се неистово добре
и зная че ще бъде тъй за вечност.

На нашата табелка Любовта
е сложила безкраен отпечатък,
досбъднати сме ний сред синева,
тъгата ни изпила без остатък.

13.03.2018г.
Елица


Няма коментари:

Публикуване на коментар