Март...

Март..

През март останах в себе си вглъбена,

по пътищата крачих и летях

и някак си докрай осъществена,

аз все към тебе тихо се стремях.

Разлистих страници на много книги,

изслушах песните със дъх на пролетта,

а в дните ми и в нощите красиви,

усетих пак звука на радостта.

На рафтове оставих много чувства,

родени в зимата от моята душа,

а после пак аз вятърно-послушна,

отворих свойте звездни сетива.

Сега бера цветя и слушам птици,

прелитащи през моите коси,

а слънцето във твоите зеници,

ме прави по-свободна от преди.

Към теб отправям моята надежда,

за хиляди щастливи чудеса,

безвремието тихо ме отвежда,

във сините безкрайни небеса.

31.03.2018г.

Елица

*****