Към пролетта...

Към пролетта…

Обичана вървя към пролетта,

следите ми в небесното се скитат,

на сън със теб разлистена летя,

магически ехтежи ме оплитат.

Със птиците съм птица и горя

по твоята жадувана безкрайност,

вълшебни думи тихо ти мълвя,

а после се стопявам във омайност.

Остава вечност нашата любов

един невидим, ала траен пламък,

под нейния сакрален благослов,

ще ни пресрещне сетния ни залък.

Танцуваш с мен сред облаци и прах,

споделяш ми неистови копнежи,

изчезва надалече твоя страх,

заменят го красивите стремежи.

Ще бъда твоя вятърна мечта,

щастливата ти песен сред всемира,

а ти ще ми помагаш да блестя,

докато бавно времето пулсира.

Накрая ще изпишем Светлина

в невидимия спектър на дъгата

а после ще потънем в тишина

преборили в дълбокото тъгата.

08.03.2018г.

Елица