Тихо...

Тихо…

                            „Понякога ще сядам вън

                                  на стария мъхлясъл пън

                и с нощното небе унесен,

                ще слушам твойта звездна песен“

Тихо в тебе пулсирам, като буйна река

и посока намирам тъй далеч от страха,

претворявам се в птица, после двама летим -

две вълшебни звездици във простора блестим.

На мъхлясало пънче сядаш ти във нощта,

търсиш моето зрънце във добри небеса,

аз отгоре те гледам и подавам ръка,

със крило те прегръщам и със малко тъга.

От любов все огряни се преплитаме с теб -

две сърца разпиляни между огън и лед,

нашта приказна тайна ще остави завет,

по пътека безкрайна ще пребъдем навред.

09.03.2018г.

Елица