Powered By Blogger

четвъртък, 29 март 2018 г.

Многоцветни ветрила…




Многоцветни ветрила…

Въртят се многоцветни ветрила,
на пролетта са спътници, надежда,
във тихата блестяща синева,
магичен път отново се процежда.

По него скитат птици и звезди,
забравено-измислени понятия,
по стръмното му вятърът лети,
със многостранни светли възприятия.

Отвежда той във приказна страна,
където управлява с много нежност,
една висока плачеща върба -
пазител на изгубената вечност.

А там е трайна бяла светлина,
пулсиращите тайни се разкриват,
в безвремие се стели любовта,
посоките във извори се сбират.

Аз зная ще достигнем този бряг,
на който преродени ще живеем
и в неговия ведър необят,
ний песните от минало ще пеем,

защото носим в себе си мира,
триъгълната жива всеотдайност,
прегърнали в далечното мига,
ще начертаем новата безкрайност.

29.03.2018г.
Елица



*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар