Отново...

Отново…

Не прегорява нашта светлина,

лети смълчана в нощите красива,

в далечната космична равнина,

аз пак танцувам вятърно щастлива.

А ти ме следваш нежно със очи,

попиваш ме във своята сакралност,

душата ми във твоята звучи,

със споделена огнена тоналност.

Трепти щастлива нашата любов,

израстваме със нея и се реем,

под тихия божествен благослов,

аз зная че докрай ще оцелеем.

Ще се завърнем силни у дома,

във царството на звездната забрава,

и точно там до старата скала,

отново ще се любим до премала

защото не признаваме смъртта,

за слънчеви лъчи сме отредени,

и двама ще досбъднем вечността,

в мечтите ни докрай осъществени.

14.03.2018г.

Елица

*****