Напредваме...

Напредваме…

В небето се процежда светлина,

родена в неделимото ни цяло,

докато тлеем бавно в тишина,

сред звездното космическо начало.

Красиви птици трепетно шептят

и полета ни пазят с ветровете,

крилете ни преплетени горят,

и търсят с мисли, зная, бреговете

на нашия вълшебен свят -

скалата, и морето, и мечтите,

заключени в далечен необят

към който водят бавничко следите.

Напредваме. Със вярата в ръка.

Изпълнили сърцето със надежда.

Душата ми във твоята душа,

пречистена отново се оглежда.

И пак ще крачим боси във дъжда,

обвързани от обичта красива

предречена за нас е вечността

прошепвам ти го, атомно щастлива.

11.05.2018г.

Елица

*****