Усещане за теб…
Прокрадва се у мене синевата
на ведрото усмихнато небе,
тя носи някак в мене тишината,
изпратена от твоето сърце.
Прегръщам вятъра и пак напредвам,
по пътя ми окъпан от лъчи,
избраната посока тихо следвам,
затворила неистово очи.
В душата си аз виждам водопади,
безкрайни плажове, море, звезди
и с теб оставаме вълшебно млади,
досбъднали отколешни мечти.
Ще оцелеем в земната реалност,
ще се завърнат нашите крила,
една любов родена във сакралност,
ще се запази наша светлина.
31.05.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар