Точно в пет...

Точно в пет…

Насън ме гониш някъде в полето,

поднасяш ми глухарчета в дъжда,

събираш в мен земята и небето,

обичаш ме дори и да мълча.

Косите ми пристягаш със усмивка,

обличаш ме във рокля на цветя,

понякога съм сладостна горчивка,

а друг път разпилявам самота.

Със облаци снагата ми завиваш,

надяваш ми ефирните крила,

а после вътре в мене колидираш,

погълнал мойта звездна красота.

Танцуваме до вятърни потоци

и пикници си правим сред мъгла,

една надежда времето ни носи,

че някак ще пребъдем във света.

И точно в пет посрещаме зората,

ръцете си преплели на брега,

бездумно ни стопява синевата

до сетните акорди на деня.

18.05.2018г.

Елица

*****