Мечтата...

Мечтата…

Потрепваш с вятърът дълбоко в мен,

прегръщаш същността ми белостенна,

от времето неистово спасен,

мечтата ми понасяш съкровена.

А тя е звездна, пее и шепти,

във костите ми белези оставя,

чертае във безкрайното следи,

сърцето ми държи като в омая.

Една посока следва и лети,

целува върхове и дървесата,

снагата и неистово блести,

печата си оставя в небесата.

Мечтата все е свързана със теб –

със онзи пламък огнено наситен,

във който се потапям век след век,

сред кръговрат магически накитен.

Ще я досбъдне, знам, една скала,

издигната накрая на земята,

калената ми атомна душа,

със тебе ще прелее в светлината.

29.05.2018г.

Елица

*****