Неделимо цяло…

Неделимо цяло…

Вали ли в мен или те чувам още,

във ехото безгласно на нощта,

на стъпките ти тътена им мощен,

ме следва пак наяве във деня.

Прегръщам те – безсмъртна отреденост

и вечен пристан в моето сърце,

магичната бездумна споделеност,

на смелите ни търсещи ръце.

Чертая ноти в моето пространство,

рисуваш думи в празния си лист,

с нестихващо красиво постоянство,

аз все се вливам в погледа ти чист.

Сред вятъра блестим подобно клетва,

прошепната във звезден късен час,

копнежа в нас невидимо потрепва,

отдавна сме във нежната му власт.

Различни са реалните посоки,

през времето се стелят и болят,

но винаги в очите ни дълбоки,

до знак за вечност сливат своя път.

Ще ни достигне общото начало,

в небето ще изпишем свобода,

а в светлото ни неделимо цяло,

единствено ще шепне любовта.

18.05.2018г.

Елица

*****