Високо в нас...

Високо в нас…

Вървя по пътя. Времето ме гони.

Посипва сила в моите нозе.

По старите написани закони

ме надзирава синьото небе.

Вървя към теб. И тихичко израствам.

Стъблото ми сред облаци лети.

С душата ти невидимо се сраствам,

прегърната от общите мечти.

Луната ни намига със усмивка,

а слънцето ни праща топлина,

въздъхвам като вятърна щастливка

в дълбоката космична равнина.

Преследваш ме със обичта голяма,

със трепет галиш моето сърце,

във приказка измислена за двама,

се стича нежност в нашите ръце.

Безкрайно е. Една красива вечност,

която е заключена в нощта.

Високо в нас – изгаряща безбрежност –

пазител на копнежа и мига.

15.05.2018г.

Елица

*****

*****