Веднъж...

Веднъж…

Попита ме веднъж небето

„Обичаш ли го?“, казах просто „Да“

и взе да бие пламенно сърцето,

във тихата прозрачна синева.

Душата ми облечена във птица,

последва стъпките му във нощта,

а звездната космическа зеница,

във приказка превърна любовта.

Сега вървим обвързани от нежност

по старите пътеки над света,

живея в него – синоним на вечност,

а той е моя рицар със крила.

Съдбата си когато преобърнем,

ще се завърнем силни у дома

и пак безсмъртни знам, че ще пребъдем

преплетени докрай със радостта.

Плеядите са нашата родина -

един далечен и жадуван рай,

една мечта със жар неутолима,

досбъдната във общия безкрай.

26.09.2018г.

Елица