Вътре в мене…
Прибирам вътре в мене есента,
заключвам я със огнена подкова,
а после боса скитам под дъжда
пречистена и някак нова.
Небето ме сподиря и трепти,
улавя мойте мисли съкровени
с парче от облак тихо ме топи,
посоките ми сбрало тънкостенни.
По своя път досбъдвам любовта,
във вятъра, във птиците, в полето,
кипи до нажежено все кръвта
от мислите за теб и за морето,
за дивната изправена скала
и порива копнежен на сърцето,
търкулнат по пресечки на ума,
оставящи печати по лицето.
За две минути вливам вътре в теб
аз спомен за забравената нежност,
дочувам твоя атомен ответ –
очакване в космичната безбрежност.
Доначертавам кръг във мъдростта,
във който всички тайни избледняват,
накрая се превръщам във дъга
мечтите ми в която оцеляват.
27.09.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар