Китарно...

Китарно…

Китара, пръсти, синкав мрак,

душата пак се раздвоява,

от облаците чакаш знак,

една надежда те спасява.

Далече съм и все тъжа,

безмълвна по звездите скитам,

сред думите си се теша,

мечти с реалности преплитам.

Усещаш ме и все си в плен,

един копнеж във теб изгрява,

с усмивката ми озарен

дъхът ми в тебе се стопява.

Сънуваш двама ни в тандем,

а туй сакралност е магична

и все от мен си вдъхновен,

в съдбата ни докрай логична.

Оставаме в една любов,

заключени от цяла вечност,

във нея ти си стар и нов,

а аз съм вятърна безбрежност.

Следите ни ще се стопят

във ново пето измерение,

сърцата цветно ще горят,

във тихо нежно единение.

18.09.2018г.

Елица

*****