Пазител...

Пазител…

Чертая във простора все пътеки,

обляни от лъчиста светлина,

адреса си не давам аз на всеки,

живея си по странни правила.

Превръщам се в щастлива самодива,

любима и жадувана жена,

понякога съм птица причудлива,

а друг път съм с разрошена снага.

Умея да лекувам тежки рани,

в дебели книги пламенно чета,

копнежите във мене са събрани,

завързани със пъстра тишина.

Обичам като огнена комета,

над мислите ми облаци кръжат,

със силата от тях на заем взета,

мечтите ми смълчани се редят.

Пазител съм на вятърни устои,

с косите си във тъмното блестя,

препускам по космически завои,

във сънища неистово шептя.

И знам ще ме досбъдне синевата,

изпратена от твоето сърце,

ще слея вътре в мене равнината,

на силните ти търсещи ръце.

04.09.2018г.

Елица

*****