Powered By Blogger

понеделник, 10 септември 2018 г.

Приятелство...





Приятелство…

                     на Вилия

Държа в ръцете книга и перо,
а устните ми слънцето ги пари,
поседнала за кратко под дърво,
аз чувам звездни огнени фанфари.

Разгръщам страниците и мълча,
небето ми намигва със усмивка,
във приказни истории летя,
нахлупила съм шапка - невидимка.

Приятелка държи ме за ръка
със мене шепне ключове и тайни,
а нейната магическа душа,
се слива с мойте пътища незнайни.

Тъй двете през пространствата вървим,
споделяме си истини безкрайни,
в една красива вечност все трептим
със мислите си – чисти и омайни.

10.09.2018г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар