Щастливи небеса…
Потрепват думите като клепач,
умората под който все се сбира,
чертаят пътища хей тъй назад,
там нейде гдето времето извира.
Броя без глас до десет и отвъд,
вървя по разтопени коловози,
не ми достига слънце и мълча,
защитник са ми звездни еднорози.
Със тебе спорим, после любовта
заглажда наште битки като хала,
умът обръща всичко на шега,
в която пък надеждата е спряла.
Разрошвам те със обич и копнеж,
минутите ни пак са страшно къси,
на флейта свири вятърен щурец,
преплита мислите ни атомни и боси.
През рамо хвърлям камък във вода,
във кръговете истината скривам,
а после си отивам от съня,
във утрото разлистена пулсирам.
Оставам вечност в твоята съдба,
въпрос безумен, пламък и сакралност,
досбъдват ме щастливи небеса,
надничащи във твоята реалност.
25.09.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар