Сега е есен…
В дълбокото ми радост и копнеж,
преплитат стъпки огнено и смело,
а аз горя във есенния скреж,
мечтите си прикривам неумело.
Във мене е зелено и вали,
пак стъпките ти чувам под капчука,
по-мъничко започва да боли,
в тъгата е изписана пролука.
И пиша, пиша ред след ред,
редя ти думи скрили любовта ми
и без да чакам някакъв ответ,
душата ти прибирам във кръвта ми.
Сега е есен, но е светлина
парченца вечност тихо ни застигат,
а моята усмивка и гласа,
отново са във теб и ти намигат.
21.09.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар