Извисени...

Извисени…

Безшумно в тебе все изгрявам,

и всяка нощ и всеки ден,

от твойте мисли се създавам,

на моя бряг тъй съкровен.

Понякога съм тиха песен

а друг път птица със крила,

била съм също път отвесен,

връвчицата за хвърчила.

Споделям ти вълшебни тайни,

със теб летя над върхове,

очите ми все тъй омайни

у теб разтапят ледове.

В букет завързвам аз посоки

и скачам често на въже,

следите ми към теб дълбоки,

чертаят слънце и небе.

Най-често съм със дъх на пролет –

любима, вечност и тъга,

а общият ни звезден полет

ний назоваваме Съдба.

Ще ни досбъднат Боговeте,

един във друг ще се вклиним -

посланници на ветровете,

душите си ще извисим.

03.09.2018г.

Елица

*****