Звезден танц…
Луна огряла. Тишина.
Копнежът стене до полуда.
И някак си на сън сама
аз търся твойта амплитуда.
Откривам я и в звезден танц,
душите ни без глас се сливат,
една надежда вътре в нас,
мечтите ни със болка скриват.
Трепти небето до зори,
под стъпките ни онемяло,
а ний сме просто Аз и Ти,
пак времето за нас е спряло.
Ала зората ни зове,
във две разкъсани посоки,
прибираш в своето сърце
очите ми, все тъй дълбоки.
19.09.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар