Седем...

Седем…

(Тайните на стая Седем)

Отдавна съм във седмото ниво,

работя тихо и прегледно

и зная, че във моето стъбло,

се случва туй което е потребно.

Натрупала съм хиляди мечти,

сред фигурките малки виждам тайни,

а моите усмихнати следи

аз скривам в Седем, вятърно омайни.

От книгите ми капе светлина,

компютъра премигва все във бяло

и вече свикнах с тази самота,

сърцето ми е скрито оцеляло.

Във вътрешния и невидим свят,

аз всяка нощ попивам звездна мъдрост,

в космическия цветен необят,

със теб споделяме по малко лудост.

Оставаме немирни две деца,

адепти на съдбата във движение

и нашите магически крила,

вещаят за Земята все спасение.

Ще продължавам силна да горя,

че мисията гони изпълнение,

а някой ден в простор ще се стопя

със твоята душа във единение.

17.01.2019г.

Елица

*****