Powered By Blogger

четвъртък, 31 януари 2019 г.

Да вярваш трябва…





Да вярваш трябва…

Заспиваш ли със мисълта за мен,
за моя дъх далечен сред житата,
сънуваш ли от вятър озарен,
зеницата на Бог и необята.

Копнееш ли да бъдем пак едно,
два пламъка – изконна вечна стража,
да бъде туй, което е било,
изгубено там нейде зад виража.

Да вярваш трябва – в мен и вечността
и в любовта живееща в безвремие,
при нас ще се завърне радостта,
повярвай ми без никакво съмнение,

защото е финалният живот
и всички измерения се сливат,
отново ще сме ангел и пилот,
които във далечното пулсират.

31.01.2019г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар