Проблясъци...

Проблясъци…

Проблясва тихо в тъмнината

далечна бяла светлина,

трепти във мене пак съдбата,

завита с късче тишина.

Прибирам в длани страховете,

с копнежите ехтя във тон,

прегърната от ветровете,

с душата ти летя в синхрон.

Обичам ярко, във червено,

все скривам тайни във дъжда,

а после леко нажежено,

прошепвам ти : „Със мен ела“.

И ти ме следваш – мил и вечен -

отколешната ми тъга,

хлапак чаровен и небрежен

с набола лекичко брада.

Усмихваш ми се някак криво

със устните си – тебешир

и аз се впускам тъй щастливо

във нашия горящ всемир.

Оставам твоя – звук и нежност,

с любов изпълнено сърце,

усмихната насън безбрежност

и куп мечти в едно небе.

10.01.2019г.

Елица

*****