Покой в прегръдка...

Покой в прегръдка…

Прегърнах в парка старото дърво,

покой почувствах в мислите си бели,

застигна ме каквото е било

във мигове сред минало поспрели.

Обхвана ме нетленна тишина,

сърцето ми заби като комета,

припомних си, че още съм звезда,

от бъдещето хвърлена монета.

Отново ме изпълни любовта –

онази вечност – дар за сетивата,

а моите невидима крила,

зашепнаха с копнеж към синевата.

Но още имам тука да вървя,

по стръмните пътеки на съдбата

и всичко аз докрай ще изтърпя,

защото ще си върна свободата.

23.01.2019г.

Елица

*****