Други небеса...

Други небеса…

Потрепва в мене стара рана,

пулсира във сърцето ми, гори,

на кръстопът във бъдещето спряла,

душата ми замислена шепти.

И ти си там – до знака за начало,

усмихваш се и лекичко горчиш,

облечен си във истина и в бяло

и силата ми атомна топиш.

Преглътнала съм многото ти грешки,

простила съм забравена вина

и винаги към тебе по човешки,

с душата си разлистена вървя.

Но друга обич тихичко пулсира,

във вените ми влива светлина

и пътя към безкрайното намира

по него аз магическа летя.

Ти ще ме следваш кротко, отдалече,

ще пазиш мойте вятърни крила,

съдбата на досбъдване обрече,

копнежа ти във други небеса.

22.01.2019г.

Елица

*****