Реални дълбини...

Пролог….

Чувствам се в хармония. Балансирана. Чувствам се пълноценно себе си. И това е невероятно. Всичко се случва от самосебе си – плавно, спокойно, с умерен красив ритъм. Преминавам през времето и пространството заслушана в дълбокия си вътрешен глас. Чувам указанията на Висшия Аз, а те са всеки ден да бъда по-добра реализация от реализацията си през предходния ден. Живея и дишам с пулса на настоящия миг. И това ме кара да се чувствам цялостна. Намерих сили в себе си и си простих грешките. Спрях да изпитвам вина и да се самообвинявам. Потърсих мъдростта натрупана назад по извървяната пътека и простих на хората, които ме нараниха най-много в този живот. Някъде в подсъзнанието ми е скрита голямата ми космическа сила. Тя ме съпътства от раждането ми. Помогнала ми е толкова пъти да оцелея. Осъзнах, че е време да намеря опора в нея. Времето отсява приятелствата. Някои остават, други си отиват. На заминаващите – приятен път. На оставащите – искрена благодарност, че обичат цветната ми същност. Стиховете продължават да бъдат моя любим пристан. Там е миналото ми, настоящето ми и бъдещето ми. А вечния пътеводител в това красиво пътуване сред думите остава любовта. В работата се справям с лекота – везните са уравновесени, резултатите ме радват много. Пътуването вече не тежи. Включвам на скорост, пускам флаша с песните и препускам по Лудогорския път. Топлина и уют усещам в душата си. Там съм, където трябва да бъда. Напредвам бавно и последователно в жизнения план, следвам нишката на съдбата и случвам себе си по един прекрасен начин. Знаците много отдавна са показали коя съм, от къде идвам и каква е целта ми. Просто не беше дошло времето да ги разчета. Но към настоящият момент успях да видя в незримото. Гнева се стопи. Огорчението също. Дървото на живота, пазителите, приятелствата, голямата отговорност, всичко е вътре в мен и се изпълнява по един магичен и неповторим начин. И това окончателно ми счупи егото. Осъзнах, че спокойствието в личния и професионалния живот зависи от нагласата. Прочетох за ангелите в книгите на Дорийн Върчу и ги призовах в живота си. Сега съм уверена, че ме съпътстват и пазят всеки ден, а резонирайки с ангелската ми природа ще направят следващите изпитания в живота ми по-леко преодолими. Вече имам нужда от промяна и знам, че ще я постигна в съзвучие с потребностите на дълбините ми. А вечното пламъче в мен – то няма да изгори никога. Все така пазя оня свещник с фигурата на жена, който ми подариха за един рожден ден Румяна и Мария. Ще бъда пламък и ще светя. Вярвам, че това е гаранцията, че монадата ни ще постигне желания напредък, а после…. После ще дойде времето да се приберем у дома – там, където слънцето свети и в нощта, където можем да летим, където няма зло, а светлината е единствената истина.

29.01.2019г.

Ели

*****