Уморена...

Уморена...

прибрах се днес от пътя уморена

разпъната е моята душа

но някак си усещам се спасена

разбърканите мисли ме тешат

любимият ме срещна със прегръдка

с децата нарисувахме дъга

разтърсена от сладострастна тръпка

очи затворих с мъничко тъга

отнесе ме далечното пространство

отново бях за кратко на брега

една картина с кротко постоянство

се вряза с нежност тихичко в кръвта

небрежен силует насред водата

следите ни изпити във дъжда

и красотата вечна на скалата

вълшебно място в края на света

завърнах се отново на Земята

войникът в мен от чашата отпи

аз знам че ще достигна светлината

струяща от магичните звезди

10.03.2017г.

Елица